Анорексия – биологичният смисъл на симптома

Анорексията често е свързана с дълбок вътрешен конфликт, в който човек преживява:

– нужда от контрол, когато всичко останало е извън контрол

– отказ от храна като символичен отказ от ситуация, човек или натиск

– усещане, че „не съм достатъчно“, „не заслужавам“, „нямам право да искам“

Тялото реагира чрез намален апетит, защото биологичният смисъл на симптома е:

да намали вътрешното напрежение чрез отказ от външни стимули.

В природната логика отказът от храна е реакция за „спиране“, за защита, за оцеляване при непосилни емоционални натоварвания.

Анорексията често съдържа преживяване:

„Ако не мога да контролирам живота си – ще контролирам тялото си.“

Храната става последната сфера, където човек усеща сила, решение, избор.

Биологичният смисъл е да намали вътрешния шум, да спре претоварването, да избегне болка, натиск или страх.

Анорексията не е наказание и не е дефект.
Това е биологична реакция на човек, преживяващ:

• силен вътрешен конфликт,
• нужда от контрол,
• страх от провал или натиск,
• усещане за безпомощност или самообесценяване.

Когато причината се осъзнае, натискът намалява, а организмът постепенно връща апетита и жизнеността си.

АНОРЕКСИЧНА КОНСТЕЛАЦИЯ

Биологични конфликти: конфликт на териториален гняв или конфликт на идентичност, заедно с всеки конфликт, който съответства на левия темпорален лоб (конфликт на уплаха-страх, сексуален конфликт, втори конфликт на идентичност или конфликт на маркиране). Последователността на конфликтите се определя от пола, латералността и хормоналния статус.

Ниво мозък и орган: Съответните мозъчни релета са контролните центрове на малката кривина на стомаха (десен темпорален лоб) и лигавицата на ларинкса, шийката на матката/коронарните вени, повърхностната лигавица на ректума или пикочния мехур/уретрата/уретера/бъбречното легенче (ляв темпорален лоб).

След възникване на втория конфликт човекът влиза в констелация и става маниакално-депресивен (сравни с първична мания и първична депресия). Дали ще доминира маниакалното или депресивното състояние зависи от това кой от двата конфликта е по-силен. Констелацията може да бъде постоянна или повтаряща се поради следи или рецидиви на конфликта.

Анорексията (анорексия нервоза) се проявява като натрапчиво гладуване и отказ от храна. Хората с анорексия могат да се теглят по няколко пъти на ден. Страхът от напълняване е основната конфликтна следа. Продължителната анорексична констелация води до крайна загуба на тегло и може да бъде животозастрашаваща.

ЗАБЕЛЕЖКА: Конфликтът на териториален гняв или конфликтът на идентичност („не се вписвам“) винаги включва напрежение, свързано с теглото – например обидни или подценяващи коментари за теглото, подигравки от страна на мъже в семейството или съученици относно фигурата, засрамване като „дебел/дебела“, усещане за недостатъчност спрямо някой, възприеман като по-слаб и по-привлекателен (приятелка, по-голяма сестра, съученик, модел, актьор).

Според резултатите от доклад, публикуван през септември 2013 г. в списанието Pediatrics на Американската академия по педиатрия, „значителен брой тийнейджъри, засегнати от анорексия, всъщност започват да проявяват нарушени хранителни навици, докато все още имат тегло, което попада в категорията затлъстяване“ („Много тийнейджъри проявяват първи признаци на анорексия, докато са със затлъстяване“, Elements Behavioral Health, 9 октомври 2013 г.).

Подобно на булимията, началото на анорексията най-често се наблюдава при млади жени в тийнейджърска възраст. Момичетата и подрастващите са особено податливи на конфликти, свързани с теглото, защото в тази възраст са по-уязвими по отношение на външния си вид. Въпреки това, анорексия се наблюдава и при момичета на 8 години, както и при жени на 60 години. Среща се също при момчета и възрастни мъже.

Психично проявление:

При съпътстващ конфликт на уплаха-страх (реле на ларингеалната лигавица), човекът с анорексия е в аутистична констелация – със стремеж към изолация и обсесивно-компулсивен перфекционизъм, особено по отношение на теглото и храненето (целта за „идеална слабост“ никога не се постига). Според клиничния психолог Лорън Мюлхайм, Psy.D., „перфекционизмът и хранителните разстройства изглеждат свързани, но причинно-следствената връзка не е ясна – не знаем кое води до другото или кое е първично“. Наблюденията на д-р Хамер дават обяснение защо и при какви психологически условия анорексията и натрапчивият перфекционизъм се развиват заедно.

Когато релеът на повърхностната лигавица на ректума регистрира DHS (втори конфликт на териториален гняв или идентичност), човекът с анорексия влиза в агресивна констелация (вж. агресивно поведение и натрапчиво самонараняване).

При допълнителна летяща констелация (конфликт на уплаха-страх и конфликт на териториален страх) се появява изкривен образ на тялото. Заблудата, че човек е дебел, представлява психозата при анорексия.

При сексуален конфликт, мозъчно свързан с релеа на шийката на матката (отговорен за овулацията), при жена с анорексия настъпва спиране на менструацията. Прекратяването на менструалния цикъл може да се дължи и на ниското тегло (производството на естроген зависи от мастната тъкан).

Когато са засегнати и алфа-островните клетки (конфликт на страх-отвращение или конфликт на съпротива), човекът с анорексия едновременно проявява и булимия. Принудителното повръщане, употребата на лаксативи или диетични хапчета, както и прекомерните физически упражнения са начини за предотвратяване на напълняване (в сравнение с „чистите“ булимици, които могат да имат нормално тегло). Често хората с анорексия възприемат напълняването като „отвратително“, което поддържа конфликта на страх-отвращение активен. Повечето булимици никога не са били анорексични, но много анорексици проявяват и булимия.

Повечето хора с анорексия имат спиране на развитието (зрялостта), тъй като конфликтите обикновено възникват в периода на юношеството.

Тялото не се опитва да ни унищожи – то се опитва да ни предпази.