Биологични конфликти: конфликт на териториален гняв, конфликт на уплаха-страх, конфликт на териториален страх, конфликт на идентичност – в зависимост от пола, латералността и хормоналния статус.
Ниво мозък и орган: Съответните мозъчни релета са контролните центрове на лигавицата на ларинкса (ляв темпорален лоб) и лигавицата на стомаха/панкреасните канали/жлъчните канали (десен темпорален лоб), разположени диагонално едно срещу друго в мозъчната кора.
След възникване на втория конфликт човекът влиза в констелация и става маниакално-депресивен (сравни с първична мания и първична депресия). Дали ще доминира маниакалното или депресивното състояние зависи от това кой от двата конфликта е по-силен. Констелацията може да бъде постоянна или повтаряща се поради следи или рецидиви на конфликта.
ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА КОНФЛИКТИТЕ
Пол, латералност, хормонален статус
Първи конфликт
Втори конфликт
Десничар мъж (нормален хормонален статус)
Конфликт на териториален гняв
Конфликт на уплаха-страх
Левичар мъж (нормален хормонален статус)
Конфликт на териториален страх
Конфликт на териториален гняв*
Десничар мъж (нисък тестостерон)
Конфликт на уплаха-страх
Конфликт на териториален гняв
Левичар мъж (нисък тестостерон)
Конфликт на идентичност
Конфликт на уплаха-страх*
Десничар жена (нормален хормонален статус)
Конфликт на уплаха-страх
Конфликт на териториален гняв
Левичар жена (нормален хормонален статус)
Конфликт на идентичност
Конфликт на уплаха-страх*
Десничар жена (нисък естроген)
Конфликт на териториален гняв
Конфликт на уплаха-страх
Левичар жена (нисък естроген)
Конфликт на териториален страх
Конфликт на териториален гняв*
NHS = нормален хормонален статус
LTS = нисък тестостерон
LES = нисък естроген
*При левичарите конфликтът се прехвърля в противоположното мозъчно полукълбо.
От края на 90-те години детският аутизъм се свързва с ваксината MMR (морбили, паротит, рубеола), която съдържа, както всички ваксини, невротоксини (алуминий, формалдехид), които биха могли да причинят сериозни неврологични увреждания, включително когнитивни и интелектуални дефицити. Конвенционалната медицина отрича всякаква връзка с ваксината и категорично поддържа мнението, че аутизмът се дължи на генетични фактори, въпреки че няма доказателства за това.
Дали аутистични симптоми като социална тревожност, социално отдръпване, съпротива към физически контакт или определени натрапчиви поведения са причинени от невротоксини или от аутистична констелация може лесно да се установи чрез мозъчно изследване.
Тази компютърна томография на мозъка при десничарка показва аутистична констелация. Отбелязва се, че фокусът на Хамер в левия темпорален лоб обхваща и двете ларингеални релета, което показва, че конфликтът на уплаха-страх е преживян по-интензивно от конфликта на териториален гняв.
В контролните центрове на ларингеалните мускули се намира зоната на Брока, която контролира речта. Ако тя също е засегната, се развиват и говорни нарушения, например вокални тикове.
В конвенционалната медицина се счита, че интелектуалните затруднения са генетични или резултат от липса на кислород по време на бременността. Според изследванията на д-р Хамер, тези ограничения са резултат от биологични конфликти, възникнали в утробата, при раждането или в ранното детство. Според него умственото изоставане при аутизъм в повечето случаи не се дължи на липса на кислород, а на тежка аутистична констелация, възникнала при трудно раждане. Ранното „спиране на развитието“ обяснява забавянето и незрялото поведение при тези деца.
Аутистичната констелация се проявява като стремеж към отдръпване. Целта на социалното оттегляне е човекът да се справи по-лесно с конфликтите. Колкото по-силна е констелацията, толкова по-малък става светът, в който човек се чувства сигурен. Мутизмът е крайна форма – отказ от комуникация.
Хората с по-умерена аутистична констелация търсят самота, тишина и спокойствие. Те са чувствителни към шум и се дразнят от дребни звуци. Не се чувстват добре в тълпи, но ценят компанията на близки хора. При маниакално състояние могат да станат много разговорливи, а при депресивно – напълно се изолират.
Характерна е нуждата от рутина, ред и предсказуемост. Промяната се преживява като стрес. Може да се развият ритуали и натрапчиви действия – подреждане, повтаряне на движения, проверяване.
Това върви заедно с перфекционизъм. Такива хора са изключително точни, детайлни и взискателни – към себе си и към другите. Те мислят логично, аргументирано и често спорят, за да „изправят грешното“.
Същевременно, при маниакалната страна на тази констелация се наблюдават висока концентрация, издръжливост, креативност и силна отдаденост. Това обяснява защо много изключителни личности – артисти, учени, изследователи – са проявявали такива характеристики.
Аутистичното поведение често включва комбинация от различни констелации. Например:
– агресивно поведение → агресивна констелация
– моторни тикове → моторна констелация
– усещане за „заклещване“ → моторен конфликт
Затова всеки симптом трябва да се разглежда отделно, за да се разбере неговият произход.