Биологични конфликти: два (териториални) конфликта на маркиране. Последователността на конфликтите се определя от пола, латералността и хормоналния статус.
Ниво мозък и орган: Съответните мозъчни релета са контролните центрове на десния уретер, дясното бъбречно легенче, дясната половина на пикочния мехур и уретрата (ляв темпорален лоб) и левия уретер, лявото бъбречно легенче, лявата половина на пикочния мехур и уретрата (десен темпорален лоб), разположени срещуположно в мозъчната кора.
След възникване на втория конфликт човекът влиза в констелация и става маниакално-депресивен (сравни с първична мания и първична депресия). Дали ще доминира маниакалното или депресивното състояние зависи от това кой от двата конфликта е по-силен. Констелацията може да бъде постоянна или повтаряща се поради следи или рецидиви на конфликта.
Маркиращата констелация се проявява като натрапчиво уриниране. Отделят се обаче само малки количества урина. Целта на постоянния позив за уриниране е да се „обезопаси“ собствената територия. При по-интензивна констелация човек може да уринира на всеки 20–30 минути.
Честото уриниране, например преди изпит или пътуване, е естествена реакция на стрес, тъй като част от реакцията „бий се или бягай“ е бързото освобождаване от отпадни вещества. Ако общият стрес може да бъде изключен, трябва да се обмисли маркираща констелация, особено когато състоянието продължава по-дълго („Проблемът започна, когато бях на около 11 години. Уринирах до 18 пъти на ден и все още имах усещане, че трябва да уринирам“).
Тази мозъчна томография на левичар показва маркираща констелация с фокуси на Хамер в контролните центрове на пикочния мехур/уретрата/уретера/бъбречното легенче (десен и ляв темпорален лоб), причинени от два конфликта на териториално маркиране.
Хората с натрапчиво уриниране обикновено са в маниакално състояние. Причината, поради която уролозите не откриват органична причина при изследване, е че честият позив за уриниране се проявява в активната фаза на конфликта, при която няма структурни изменения.