Тази страница не е за да даде готова диагноза. Тя е част от път за само-наблюдение: как едно преживяване може да остави вътрешно напрежение, как тялото реагира и как процесът може да премине към възстановяване.
Когато четете, не търсете веднага „точния конфликт“. Първо се върнете към живота си: какво се случи малко преди началото, какво Ви разклати, какво задържахте, какво остана неизказано или незавършено.
ГНМ, пътя към Щастието!
Spasov Stefan
Студ, глад и движение — заплаха или адаптация?
Напоследък наблюдавам върху себе си три много прости неща — студ, глад и движение. Не ме интересува само какво пише за тях. Интересува ме как реагирам аз. През призмата на ГНМ тук има един много интересен въпрос: самото външно условие ли е проблемът, или начинът, по който организмът го преживява?
Студът може да бъде неприятен и неочакван, но може да бъде и доброволно преживяване, за което съм подготвен. Влизам в него съзнателно, наблюдавам реакцията си и знам, че мога да изляза. С глада е подобно. Има огромна разлика между „няма какво да ям и не знам кога ще има“ и „днес съзнателно няма да ям няколко часа“. Външно и в двата случая няма храна, но преживяването не е едно и също. Едното може да носи несигурност и страх от недостиг. Другото е доброволен избор, при който знам, че храната е там и мога да прекратя по всяко време.
С движението виждам същото. Едно е да усещаш: „трябва да бягам, трябва да се спася, не мога да се справя“. Съвсем друго е сам да избереш натоварването и постепенно да откриваш: „мога още малко“.
Това е и причината да експериментирам със себе си. Не за да доказвам, че студът, гладуването или тежкото движение са полезни за всеки, а да наблюдавам къде свършва дискомфортът и къде започва страхът, какво става с мислите ми, как реагира тялото и колко бързо се връщам към спокойствие.
За мен точно тук е интересната връзка с ГНМ. Организмът не живее само в градуси, калории и килограми. Значение има и как човек преживява конкретната ситуация. Един и същ студ може да бъде доброволно предизвикателство или безизходица. Един и същ глад — избор или страх от недостиг. Едно и също физическо усилие — удоволствие от собствената сила или усещане, че трябва да бягаш от нещо.
Една ситуация. Различно преживяване. Различна реакция.
И точно това наблюдавам. Не се боря с тялото си. Опитвам се да го разбера.
Това са лични наблюдения, чиито специфични причинно-следствени твърдения не са установена медицинска наука. Продължителният глад, силният студ и тежкото натоварване не са безрискови и не бива да се повтарят механично.
Елена Никитова
Здрава психика, любопитство, воля и смелост.
Spasov Stefan
От малки много от нас растат с едни и същи послания. Облечи се, ще настинеш. Не стой на течение. Не излизай с мокра коса. Не сядай на студено. Не ходи бос. Не пий ледена вода. Не яж сладолед през зимата. Кихаш, значи си настинал. Имаш хрема, започва се. Кашляш, пази се да не слезе надолу. Ако не мине, ще стане бронхит. Внимавай да не стане пневмония. Вдигнеш ли температура, вече нещо страшно се случва. Интересува ме какво остава в едно дете след години повтаряне на тези думи. То постепенно може да научи не просто „облечи се, когато ти е студено“, а нещо съвсем различно: студът е опасен, тялото ми е уязвимо, течението може да ме разболее, кашлицата означава, че нещо се влошава, температурата означава опасност.
После детето става възрастен човек, но наученото очакване може да остане. Усети студ и вече очаква последствията. Появи се хрема и веднага започва да следи какво ще последва. Покашля два пъти и в съзнанието му вече съществуват бронхитът и пневмонията.
Точно това наблюдавам и върху себе си. Каква част от реакцията ми е към самия студ и каква част е към онова, което съм научил да очаквам от него?
Тук за мен става интересна връзката с ГНМ, но и с обикновеното човешко научаване. Мозъкът свързва ситуации, усещания и очаквания. Ако определено усещане многократно е било придружавано от предупреждението „опасно е“, самото усещане по-късно може да стане сигнал за тревога. Това не означава, че вирусите не съществуват или че температурата, кашлицата и затрудненото дишане трябва да се пренебрегват. Означава само, че към физическото преживяване човек може да е добавил и научен страх.
И затова за мен студеният басейн не е състезание мога ли да издържа 30 мин. По-интересно ми е да наблюдавам момента, в който тялото казва „студено ми е“, и момента, в който мисълта добавя „опасно е, ще се разболея“.
Студено и опасно не са една и съща дума.
Точно това си струва да започнем да различаваме.
Spasov Stefan
Облечи се, ще настинеш.
Сложи шапка, ще се разболееш.
Закопчай си якето до горе.
Не излизай с мокра коса.
Изсуши си косата добре, преди да излезеш.
Не стой на течение.
Затвори прозореца, ще те продуха.
Не спи на отворен прозорец.
Не стой между две отворени врати.
Не стой под климатика.
Климатикът ще те разболее.
Не стой потен.
Преоблечи се веднага, ако си се изпотил.
Не ходи бос по студения под.
Обуй чорапи, краката ти са студени.
Не сядай на студен камък или бетон.
Не сядай на земята, ще настинеш.
Пази си кръста от студено.
Пази си бъбреците от студа.
Не излизай разголен след баня.
Не се къпи със студена вода.
Не плувай в студена вода.
Не пий ледена вода, ще те заболи гърлото.
Не яж сладолед през зимата.
Не яж студено, когато те боли гърлото.
Студеното ще ти възпали сливиците.
Хремата означава, че си настинал.
Кихаш, значи си се простудил.
Кашляш, защото си настинал.
Ако не се пазиш, кашлицата ще слезе надолу.
Ще стане бронхит.
Ако го изпуснеш, ще стане пневмония.
Температурата означава, че нещо лошо се развива.
Не излизай навън с температура.
Стой далеч от болния, ще се заразиш.
Не пипай това, има микроби.
Измий си ръцете, има вируси.
Не пипай лицето си с мръсни ръце.
Не използвай чужда чаша.
Не стой близо до човек, който кашля.
Не стой на студено, когато вече си хремав, ще се влошиш.
Ако ти изстинат краката, после ще се разболееш.
Ако премръзнеш, на другия ден ще си болен.
Студът „удря“ най-слабото място.
Пролетта не се лъжи по слънцето, най-лесно се настива.
Есента започват вирусите, пази се.
Детето трябва винаги да е добре облечено, защото настива по-лесно.
Венцислав Димитров
Да, ще допълня един ефект на егото.
Като видя как някой влиза плахо в “студената” вода аз влизам бавно, тържествено и със самочувствие и понасям студените тръпки с удоволствие
Dimitar Dimitrov
Преживяването на тялото води до преживяване в психиката. Негативното преживяване води до преосмисляне на представите, концепциите и плановете. За да се достигне в крайна сметка до съзнателно генериране на мисли, думи и действия! Написаното е в е в тази посока. Но Смисъла е в това, във всяка твоя триада – мисъл, дума, действие, да подхождаш съзнателно, както си го направил в описания случай. В 99% в ежедневието обаче, случващото не е планирано. В начина, по който реагираш тогава, разбираш колко е съзнателното ти отношение към онова, което правиш, към живота въобще.
Ил. Ка.
Когато умът е спокоен ,че винаги може да излезе от дадена така да се каже трудна ситуация ,целият организъм се мобилизира за преодоляването ѝ Мисълта работи рационално ,физическото тяло е подготвено за справяне с дадената трудност
Ако темата Ви засяга лично, запишете не теория, а факти от живота си: кога започна, какво имаше малко преди това, какво преживяхте, как реагирахте и дали подобна ситуация вече се е повтаряла. Там обикновено започва връзката.
Съдържанието е образователно. То не поставя диагноза, не лекува и не заменя лекарска консултация. При сериозни, остри или тревожни симптоми се обърнете към лекар.